ИЗПРЕВЪРВЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; изпревървя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. изпревървя̀л се, -а се, -о се, мн. изпревървѐли се, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Превървяваме се през дадено място мнозина или всички; изпровървявам се. Тогава бяха богати и спокойни години. През кръчмата се изпревървяваха балканджии и полянци, хора, които всяка пролет и всяка есен кръстосваха пътищата. К. Калчев, ЖП, 26. Съседите ли се изпревървяха на кошарата, та разказваха всичко на стареца, или той сам се премисли, но на обед той току долупа с торбата на рамо. Ст. Даскалов, СД, 218–219. Старецът се зарадва, че можа да съживи внука си, та продължи да бъбре радостно и шеговито: – Що народ само да знаеш се изпревървя. Че не е един или два дюкяна: ами са таман три! О. Василев, ЖБ, 78.